Голяма част от избирателите очакват в Турция да се случи чудо.

„ Голяма част от избирателите чакат в Турция да се случи знамение. Но не би трябвало да се не помни, че против обединената съпротива стои личността на президента Реджеп Т. Ердоган, машина за печелене на избори “.

Това са думи на журналиста Тайфур Хюсеин пред БНР. Социологическите изследвания демонстрират сериозна преднина на опозиционния претендент Кемал Кълъчдароглу. „ Но всичко е допустимо да се случи на 14 май. Изключително значими избори. Най-вече за това в каква посока ще продължи Турция “, разяснява Хюсеин.

Седмица преди президентските и парламентарни избори живеещите у нас турски жители към този момент гласоподават. Така е по тамошния закон – вотът оттатък границите стартира 10 дни по-рано и се гласоподава 4 дни. Броят на гласоподавателите в чужбина надвишава 3 милиона души, у нас са 7 900. Затова и пред посолството в София, както и пред консулските служби в Бургас и Пловдив се редят опашки.

Коя партия ще завоюва изборите за 28-ия турски парламент и кой президент ще ръководи 85-милионната страна, разпростряла се малко в Европа и повече в Азия? Този въпрос вълнува освен турците, само че и самата Европа, и Съединени американски щати, и Украйна, и Русия.

Важен е, тъй като Турция е огромна НАТО-вска мощ и външната й политика въздейства върху доста европейски, та и международни процеси. Агресията на Путин в Украйна единствено акцентира какъв брой значима е позицията на Турция за стабилността на Стария континент. Настоящият президент Реджеп Ердоган се опитваше да балансира сред „ другарската “ тирания Русия и проевропейската Украйна. Не се караше с Кремъл, само че продаваше и подаряваше жизненоважните дронове „ Байрактар “ на защитаващия се Киев. Пируетите му сред Щатите и Русия също не бяха за подценяване, а напрежението с Гърция нееднократно изправяше двете НАТО-вски страни на ръба на сериозен спор. Кой път ще поеме Турция след тези избори? Ще се дефинира ли в действителност ли желае да е в Европа, или ще избра досегашния си полуевропейски, полуислямистки модел с президент на ръба на диктатурата?

Изборите неизбежно ще окажат въздействие върху сигурността в Европа и Близкия изток. Който победи, ще би трябвало да реши належащи въпроси: ролята на Турция в НАТО; връзките ѝ със Съединени американски щати, Европейския съюз (ЕС) и Русия; миграционната политика; ролята на Анкара във войната в Украйна; напрежението в Източното Средиземноморие.

Живеещите в България турски жители също се вълнуват, въпреки и не толкоз за външната политика на Турция. Надяват се нещата оттатък Капитан Андреево да се възстановяват, най-много стопанската система – Турция от години е в икономическа рецесия, а инфлацията й кара кервани българи да пътуват, с цел да си пазарят там. Безработицата също е висока, свободните работните места са лимитирани.

На предходните избори през 2018 година 50% от турските жители в България гласоподаваха, в този момент се чака процентът доста да нарастне – точно поради желанието и вярата за смяна. Някои от тях – коренна смяна.

В президентската конкуренция се изправят 4-ма претенденти. Ясно е обаче, че борбата е сред сегашния президент Реджеп Ердоган и номинирания от обединената съпротива Кемал Кълъчдароглу. Социологическите данни сочат, че Турция няма да избере държавен глава на първия тур (14 май), а на балотаж на 28 май.

За Реджеп Тайип Ердоган тези избори също са решаващи. Те бележат самобитен празник – 100 години от основаването на светската република от Мустафа Кемал Ататюрк. Ако Ердоган победи, той ще може да усили своя отпечатък върху историята на страната, писа авторитетното европейско издание Politico.

Западът обаче се опасява, че той може да тласне страната към още по-консервативен набожен модел на ръководство и съсредоточаване на още повече власт в своите ръце. И това – на фона на икономическата рецесия и последствията от опустошителното земетресение в Източен Анадол.

Кемал Кълъчдароглу, именуван „ турския Ганди “, дава обещание огромни промени. Социологическите изследвания сочат, че Кълъчдароглу има преднина от 4-6%, въпреки че Ердоган е умел състезател и ще употребява цялата мощност на страната и нейните институции.

Ще има смяна от властническото ръководство към един тип работа в екип, което е доста по-демократичен развой “, предвижда пред Politico Юнал Чевикьоз – основен външнополитически консултант на Кълъчдароглу „ Кълъчдароглу ще бъде маестрото на този тим “, прибавя той.
Турция в Европейския съюз?
Турската съпротива е уверена, че може да размрази договарянията за присъединение към Европейски Съюз, които са в застой от 2018 година поради отстъплението на демокрацията в страната. Кани се да го направи с демократични промени в посока господство на закона, медийна независимост и деполитизация на правосъдната система.

Опозиционният лагер дава обещание да извърши решенията на Европейския съд за правата на индивида, призоваващи за освобождението на двама от най-известните съперници на Ердоган, които лежат в пандиза: водачът на прокюрдската Демократична партия на народите Селахатин Демирташ и правозащитникът Осман Кавала.

С това ще изпратим обръщение до всички наши съдружници и всички европейски страни, че Турция се връща на пътя на демокрацията “, споделя Юнал Чевикьоз.

Дори при нова администрация обаче задачата за възобновяване на договарянията за присъединение на Турция към Европейски Съюз е сложна, написа „ Блумбърг “. Антизападните настроения в Турция са много мощни в целия политически набор, твърди Волфанго Пиколи, съосновател на компанията за разбор на риска Teneo.

„ Външната политика ще зависи от съгласуваността на обединението “, показва още той, добавяйки: „ Това е коалиция от партии, които нямат нищо общо, с изключение на желанието да се отърват от Ердоган. Те имат доста друг дневен ред и това ще окаже въздействие върху външната политика “.

Европа също наподобява неподготвена да се оправи с една нова Турция. Група страни – най-много Франция и Австрия – са мощно срещу концепцията за възобновяване на договарянията. „ Те са привикнали с концепцията за необвързана Турция, която се е отклонила от нормите и полезностите на Европейски Съюз и следва собствен личен курс “, разяснява анализаторът Аслъ Айдънташбаш. „ Ако опозицията сформира държавно управление, тя ще търси европейска еднаквост и ние не знаем отговора на Европа на това – може да бъде присъединение или нова рамка за сигурност, която включва Турция “, прибавя Айдънташбаш.
Мигрантите
Опозицията ще се стреми да преразгледа съглашението с Европейски Съюз за миграцията от 2016 година „ Нашата миграционна политика би трябвало да бъде координирана с Европейски Съюз “, безапелационен е Юнал Чевикьозтой. „ Много страни в Европа гледат на Турция като на тип басейн, където мигрантите, идващи от изток, могат да бъдат арестувани. Това е нещо, което Турция, несъмнено, не може да одобри “. Той въпреки всичко акцентира, че това не значи Турция да отвори границите си и да пусне мигрантите към Европа. „ Но ние би трябвало да координираме и разработим обща миграционна политика “, добавя специалистът.
НАТО и Съединени американски щати
Турция, след дълги разправии, най-сетне даде зелена светлина за присъединението на Финландия в НАТО. Опозицията дава обещание да постави завършек на турското несъгласие върху Швеция до годишната среща на алианса на 11 юли. „ Ако придвижите двустранните си проблеми в многостранна организация като НАТО, създавате поляризация на всички останали членове на НАТО с вашата страна “, акцентира Чевикьоз.

Военните връзки на Турция със Съединени американски щати се утежниха внезапно през 2019 година, когато Анкара купи съветските ракетни системи С-400 – ход, който съгласно Вашингтон излага на риск самолетите на НАТО, летящи над Турция. В отговор Щатите изхвърлиха Анкара от програмата за изтребителите F-35 и постановиха наказания на турската отбранителна промишленост.

В политическата си платформа опозицията ясно показва желанието си да се върне към програмата за F-35.
Русия и войната в Украйна
След началото на съветската инвазия в Украйна Турция се показа като медиатор. Тя продължава да доставя оръжия на Украйна, само че отхвърля да глоби Русия. Освен това посредничи при договорката на Организация на обединените нации, която разрешава износът на украинско зърно да минава през блокираното Черно море.

Юнал Чевикьоз споделя, че под управлението на Кълъчдароглу Турция ще бъде подготвена да продължи да работи като медиатор и да удължи договорката за зърното, само че ще акцентира повече на статута на Анкара като член на НАТО.

„ Ние просто ще подчертаем обстоятелството, че Турция е член на НАТО и в нашите полемики с Русия сигурно ще търсим връзки сред равни. Но ще напомним на Русия, че Турция е член на НАТО “, акцентира той.
Гърция и Източното Средиземноморие
Турция ускори нападателната си изразителност против Гърция през последните месеци. Ердоган дори заплаши, че Атина може да бъде ударена от ракета.

Само бързата реакция на гръцкото държавно управление и гръцката общественост на последните опустошителни трусове в Турция, както и визитата на външния министър Никос Дендиас сътвориха нов декор при двустранните връзки, проучва „ Блумбърг “. „ Сближаването сред Турция и Гърция по техните двустранни проблеми в Егейско море ще улесни координацията при решаването на другите проблеми в Източното Средиземноморие, което е по-многостранен формат “, уверен е Юнал Чевикьоз.

Анализаторите обаче настояват, че Гърция, Кипър и Източното Средиземноморие са съществени за външната политика на Турция и тя няма да се промени доста даже с друго държавно управление и различен президент. Разликата ще бъде най-много в стила.
Ерата Ердоган
Около 58 млн. турски гласоподаватели ще изразят волята след седмица и тогава ще стане ясно завърши ли 21-годишната епоха „ Ердоган “. По думите на журналиста Тайфур Хюсеин голяма част от турските жители откровено се надяват Ердоган да загуби изборите. „ 7 млн. души ще гласоподават за първи път – това са хора, които не са виждали друго ръководство, също така на Ердоган “, сподели журналистът пред Евронюз България.

От друга страна няма да е чудно, в случай че кюрдите решат изборите на 14 май. Прокюрдските сили официално не са част от групата на Кълъчдароглу. Но в Турция икономическият и кюрдският проблем са свързани. Кюрдите считат Партията на справедливостта и развиването на Ердоган за главен собствен съперник. Твърде евентуално е да гласоподават точно за Републиканската национална партия на Кемал Кълъчдароглу. Или за друга партия, само че отново за президентската кандидатура на Кълъчдароглу.

Остава седмица до 14 май, когато Народното събрание на Турция ще е явен. И вероятно още 2 седмици до 28 май, когато ще стане ясно ще се върне ли югоизточната ни съседка на демократичния път, наследен от бащата на нацията Кемал Ататюрк при започване на ХХ век.

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!